ПЪРВОТО ИЗПИТАНИЕ НА РСВ1

" ТОЙ Е !" (с) - АМИ СЕГА?

След като РСВ1 прескочи първия трап (нали помните? 30-те (20+10) километра, край Москва) и всички рекоха: - У, а! Дръжте го! ТОЙ Е !

Така започна гонитбата, по станалата вече национална задача : "да произведем 10 хиляди укв радиотелефона, качествено и в срок!" :). Периода на тихото и безметежно лабораторно съществуване на "завет" за нас свърши. Вече сме на пистата, където не само е "проветрено", но и духа яко. А трасето, което трябва да се пробяга - не е за гледане. Осеяно с дупки и бая високи летви, които трябваше да се прескачат. Нещо като при бягането със препятствия (хърдели). Така, образно оприличавам бъдещите изпитвания/изпитания, които трябваше да се издържат от изделието, нашего брата - конструкторския колектив и трудовия народ на ЗССРЕА и СЗС.

Първоначално беше договорено, във възможно най-кратък срок, да изработим и изпратим за предварителни изпитвания 10 броя радиотелефона РСВ1. Преди това, обаче трябваше да отстраним всички недостатъци, забелязани досега - като се почне от релетата и се свърши с закрепването на външния куплунг. Доработката и замените направихме сравнително бързо. От наскоро усвоените от Сименс "гребенни релета" (Siemens-Kammrelais), имахме достатъчен брой мостри, а след спешна преработка на инструмента за черупката на куплунга, на последния се появиха "ушите" за винтовото закрепване. Но се появи "обективно затруднение от външен характер", което проточи срока за изпълнението на задачата. Това беше липсата на необходимите кварцови кристали, за заявената от съветската страна честота 57.5 MHz.

Обяснявам, че по това време, нашата страна задоволяваше своите потребности от кварцове, главно чрез доставки от ГДР - фирмата "Carl Zeiss - Jena". По-късно ще се ориентираме към ЧССР -Тесла Храдец Кралове. А епизодично, ще поръчваме от СФРЮ - Института Михайло Пупин-Белград, Израел, ФГР и още къде ли не. А разгърнатото масово производство на УКВ радиостанции у нас, (още по-късно) ще породи необходимостта от усвояване производството на кварцови елементи и у нас (в завода ЗЕПЕ-София).

Но тогава, през 1963 г. нашия взор беше отправен към "Карл Цайс" на ГДР. А там, вероятно също са имали проблеми и като резултат - нашите 10 модела не можеха да бъдат настроени, измерени и предварително изпитани при нас за заявената честота 57.5 MHz. Занимавам ви с това, защото всеобщата нервност от възникналия проблем се разпростря на всички нива и породи най-малкото два интересни епизода, които искам да ви разкажа.

е1. На ниво лаборатория, нашия директор Русен Кондарев поиска да му представим пълната електрическа схема на радиотелефона РСВ1 и да му обясним, защо не можем да използваме наличните в складовете кварцове (останали от старото п-во на "Урожай"). Пред разгърната на чертожната дъска пълна електрическа схема, докладвах за проблемите на "честотообразуване" и "стабилност на честотата". След като ме изслуша и чу доводите ми за невъзможността да се "изтеглят" честотите на кварцовите генератори в широки граници, си спомням и сега, как той остана много недоволен. Защото стана, каза троснато: - "това не е инжинерно решение!" и сърдит излезе от лабораторията. Как сме коментирали случая после, не помня. Възможно е да е имало и присмех.
По-важното в случая обаче е, че аз не забравих за този епизод. И много по-късно, (около 10 години след това), когато в света се заговори за "честотния синтез", осъзнах, че тогава нашия директор, чрез недоволството си, всъщност е изказал една висяща във въздуха, насъщна потребност от ново техническо решение, известно на всички ни днес, като "синтезатор на честота". Подобно на Жюл Верн, който на времето си, в "Капитан Немо", предсказва подводницата, така и Русен Кондарев тогава, поиска (и с това предсказа) синтезатора.

Но тогава, през 1963 г.ние още сме в епохата на радиолампите. Няма синтезатори, транзисторите са в детската си "германиева" възраст, а техниката на честотообразуване при сериозните радиостанции се нарича "КВАРЦ-КАНАЛ". Което в стандартния случай (минимума) означава: един кварц за предавателя и втори кварц за хетеродина на приемника.

е2. Понеже времето минаваше, а кварцовете не идваха, нервността растеше и проблема отиваше все по-нагоре. Някъде през пролетта на 1963 г. бях извикан в "Инжинерно управление" при Министерството на Външната Търговия. Там, след като обясних за пореден път, че единствената пречка за изпълнението на нашата задача са кварцовете, станах свидетел на следния "международен телефонен разговор". Сигурно беше някой от зам. министрите, (не го познавах), но след като поиска да го свържат с посолството ни в Берлин, поиска да говори с търговския ни посланник. Него го нямаше. И тогава чух следното разпореждане(предавам го по памет):
- "предайте на др. ***, че утре следобед, трябва да предаде лично на капитана на нашия самолет кварцовете от Карл Цайс. Ако не го направи, да се върне със същия самолет, като отзован!".
Спестявам ви другите подробности, но ви казвам, че на следващия ден, в късния следобед на бюрото ми лежеше пакет от Карл Цайс. Заветните кварцове, необходими за първите 10 модела на РСВ1, за първия конкретен (поръчан) канал - 57.5 MHz, бяха в нашите ръце. От там нататък, ние бяхме насреща. Настройките и изпитанията на първата наша "бета3" серия, вече можеха да започнат.
( А в уверение, че всичко това е станало, ще ви кажа, че при едно пребиваване в Берлин, няколко години по-късно, от нашето посолство бяха поискали да ме видят: - ".....заради него ли щяхме да стопим лагерите на посолския мерцедес до Йена и обратно? :)).
Значи, спомена за бясното препускане до Йена още беше жив. "Нищо не е забравено. Никой не е забравен" (с)

ПЪРВОТО ИЗПИТАНИЕ - Москва / Воронеж / Москва

В началото на м. юни 1963 г. изпратихме моделите в Москва, като крайния получател беше МинСелХоз-а на СССР. Няколко дена след пратката, пристигнах в Москва и аз. Там в отдела на Бабенко дойде съобщение за пристигналата пратка. Няма да забравя, как я освободихме от митницата на Ленинградский вокзал.

А.С.Бабенко доведе материално-отговорно лице от Министерството, за да получи пратката. Беше един едър, енергичен мужик с много ведро излъчване. А в магазията на митницата, обработващия документите митничар, се случи дребен и много сприхав човек. Когато след дълга суетня, същия поднесе за подпис попълнените формуляри (наредени под индиго), той с треперящи ръце, многократно посочи с пръст, къде точно е полето, където мужикът-получател трябва да положи подписа си. И какво мислите, че стана? Ами, нашия богатир, волна душа и зевзек, спокойно и със замах, се разписа по диагонал - един огромен подпис, върху целия документ! След което се ухили така лъчезарно, че в помещението стана по-светло :)).

Митничарят изпадна в делириум. На мене ми омекнаха краката, рекох си - сега я втасахме, сигурно ще ни арестуват. Само Бабенко, явно познавайки табиета на материално-техническия си снабдител, усмихнат наблюдаваше сцената отстрани. Е, както и да е, няма да ви занимавам с бурната сцена която последва. Важното е, че накрая, ние отървахме кожата. А и митничаря, след като преживя шока - също остана между живите. Мислил съм си обаче, че съвсем не случайно, човекът посочваше, къде точно трябва да се положи подписа. Явно беше патил, не му е било за първи път.
Но за мене пък, със сигурност беше. Защото за първи път, видях ширината на руската душа в действие :)).

На 7 юни 1963 г. Бабенко и хората му ме настаниха във вечерния влак Москва-Воронеж, който тръгваше от Казанский вокзал. Заедно със сандъците на два модела, които отиваха на показ и изпитания във ВНИИС (Воронежский Научно-Исследовательский Институт Связи).
На сутринта, спазвайки минутата на разписанието си, влака спря на гарата на Воронеж. (Впрочем, той така и тръгна. A по-нататък, ще се уверя, че по влака, човек спокойно може да си сверява часовника. Тогава беше така. Сега, не знам :).

На гарата вече ме чакаха - група непознати хора от ВНИИС. Докато се запознавахме, се изучавахме взаимно. Подозирах, че това са част от хората, които ще ме "разпъват на кръста", на тях явно, също е било интересно, "как изглежда бъдещата жертва" :).
Не мога да обясня обаче, как и защо, но още там, на гаровия перон усетих, че някак спонтанно, между нас, се заражда взаимна симпатия. Която, спомням си, още докато пътувахме по посока на Института беше подгрята със серия анекдоти от моя и тяхна страна. :)). С някои от посрещачите, няма да се видя никога повече, но с повечето от тях (много от тях се виждат на общите снимки, които съм публикувал) - и досега сме добри и истински приятели.

Но това е по-късно. Сега аз и моделите на РСВ1 сме "жертвите", на които предстои да преминат през "ада и чистилището" на ВНИИС - отделите за механични и климатични изпитания. Тогава не го знаех, но много по-късно, лично "шефа на групата екзекутори" ще ми разкаже какво е било "указанието" на А.П.Биленко - тогавашния директор на ВНИИС:
-"Разбейте и кончайте!" (разбийте го и свършвайте!) =:(

Не ви занимавам с личните ми преживявания и чувства - за първи път се намирах в руска среда, всичко беше за мене ново, непознато и необичайно. Гледах го и го попивах. Мога да разказвам много, но тук ще се съсредоточа само върху предмета на този разказ - първото изпитание. За останалите неща ще разказвам в раздела "Интересни случки" (когато му дойде времето (с) ).

То тук всичко си беше първо. За първи път тук, във ВНИИС видях машините за вибрации и ударни изпитания, климатичните (термо и баро-камери) "Nema" от ГДР. За всички тях, мога да кажа само, че влизаха в номенклатурата на търговското предлагане у нас. Нали си спомняте, когато на въпроса: - Имате ли........?, отговора беше почти винаги: - "Няма!" (или нèма по шопски, което разбира се, няма нищо общо с Nema-та на ГДР :).
И така "разбиването" започна на вибростендовете. Тука се прояви един основен дефект на конструкцията. Около местото на закрепване на трансформатора (на трансвертера) за една от честотите на вибрация, възникваше много силно изразен резонанс. Казвам ви, че е много интересно да се гледа това явление - резонансните вълни и възли, които възникват по шасито - стига вие да не сте отговорния конструктор на изделието. Защото ако сте, интереса много лесно прераства в тих ужас.

Точно на "гребена на вълната" попадаше един мощен резистор (лежащ в базовата верига на трансвертера), който беше закрепен на две опорни керамични колчета. И на двете РСВ-та, този резистор се оказа като срязан с бръснач по средата ! Такова чудо виждах за първи път.

Прекратихме изпитанията и аз се хвърлих да оправям проблема. И понеже вече бях станал достатъчно симпатичен на шефа на "главорезите" (Олег Дмитриевич Фомин, ще го видите на много от снимките), той ми помогна (бормашина, пили, поялник и пр.) да изместя трансформатора (доколкото местото го позволяваше), и най-важното - да закрепя отдолу, на страничната стена, далече от резонансното место, големия и тежък резистор.

След това премеждие, не си спомням да са изкачали други проблеми от конструктивно естество. По такъв начин "разбиването", прояви едно наше много слабо място. Но с това и няколко други радикални размествания, резонансите бяха силно отслабени, и това даде възможност, изпитанията да продължат в тихия уют на лабораторните маси.

Електрическите параметри на нашите радиотелефони, за мое удоволствие (също и очудване:) се оказаха на висота. И когато с респект ме питаха:- Пётр Дмитриевич, как постигнахте......(това и това)? - аз отговарях: - Незнам. Което си беше и вярно. Господ, освен българин, явно беше и член на колектива на група 3 при ЗССРЕА :). Струва ми се, че тогава, е било напълно възможно, да не съм имал представа за съществуването на едно или друго изискване...или параметър. А този, който ме е питал, вероятно да си е мислел, че се разсейвам и не казвам / премълчавам, как сме постигнали това или онова.

Дори сега, припомняйки си тези неща, със закъснение се притеснявам. Но тогава бяхме млади. А младостта е самоуверена. И къде, с вече понатрупания опит и знания, къде с интуиция и късмет (а те ни следваха навсякъде, вече го казах някъде по-преди), се справяхме с проблемите и предизвикателствата, както се казва "в движение". Не всичко на този свят подлежи на обяснение. Някои неща си идват отвътре. Като при художниците. Да сте чували, някой да им задава въпроси: - "ама, как нарисувахте тази картина?". Едно нещо или го можеш, или не го можеш. (Важното тука е, ако го можеш, да го направиш и да не спираш....по средата. Нали помните вица който, съвсем не случайно ви разказах?).

Изпитанията във Воронеж показаха, че нашите радиотелефони прескочиха още един трап. Свидетелство за това беше един добър като цяло протокол, от един авторитетен Институт какъвто беше и още е, Воронежкия ВНИИС. Разбира се в него имаше един дълъг поменник (Перечень, списък) със забележките, препоръките и сроковете за тяхното отстраняване. Но беше само въпрос на време, ние там "в къщи", да ги приложим в новата бъдеща (по съвременния жаргон -"бета4") версия на РСВ1. И то, колкото се може по-скоро - до края на "настоящата" 1963 г.
Ето така, нашето "разбиване" и "свършване" при първите (летни) изпитания не се състоя. Но "заколението" може да стане и по-късно, нали? Например през зимата. :)

Изпращането ми от Воронеж беше тържествено и незабравимо. "Главорезите" начело с директора Антон Петрович Биленко ми устроиха пищна и шумна вечеря в ресторант, след което дружно ме изпратиха на гарата. С шеги, закачки, обяснения в любов и вечна дружба, нашата "агитка" поддържаше градуса на празненството до тръгването на влака, който пак го направи на минутата.

Посред нощ, ме събуди ужасната нужда от вода. Не знаех, че ако си изпил много водка, после ще ти трябва да имаш под ръка и много вода. Тези две думи се различават съвсем малко, но от мене да знаете, че вървят ръка за ръка. Излязох в коридора, незнаейки какво да предприема по въпросите на изгарящата ме жажда. Разгеле, по едно време се зададе някакъв "железнодорожник" и аз му поставих ребром лениновия въпрос: "что делать?"(с) Где вода? Човекът се ухили разбиращо и ме заведе в края на коридора до страничната стена на тоалета, където имаше малка хралупа с чаша. И още - кранче над което красиво беше написано:"Питьевая вода". Ударих му набързо един стакан и когато понечих да се върна в купето, разбрах, че всъщност съм се озовал пак при кранчето. Тогава реших да не упорствам. Смирено си подпрях рамото до водното барче на вагона и така май измина...останалата част от пътя. :)).
Ами, това е. "Так закалялась сталь" (с) по-онова време. Вече знам какво представляват и как се провеждат изпитанията, а също така и къде се намира едно много важно нещо. Кранчето за вода, което, както ще се съгласите е малко, но съществено детайлче в тази история.

eof "Първото изпитание на РСВ1" ; next file: "Второто изпитание на РСВ1"