За вярата в утрешния ден
(Фолклор, adapted by me)

По времето на социализма, редакцията на младежкия вестник обявила конкурс за най-кратък разказ, на тема: "Как обикновените хора на практика изпълняват решенията на последния партиен конгрес, за увеличаване броя на населението у нас в кратки срокове."

От многобройните предложения, било избрано едно произведение и неговия автор бил повикан в редакцията на вестника.
Там, главния редактор поздравил автора с успеха, но добавил, че в материала липсват някои съществени елементи, които непременно трябва да бъдат добавени.

Самото разказче било семпло и имало приблизително следното съдържание:

"От командировката в която се намираше, мъжа изпрати на жена си телеграма:<иди банята тчк чакай гарата>. Тя така и направи, посрещна го и после щастливи и хванати за ръка, те се прибраха в тяхната къща. Там заключиха вратата и после с ентусиазъм се включиха в борбата за изпълнение на поставената от Партията задача, за увеличаване броя на населението."

Първата забележка на главния редактор била, че в материала липсва работническия елемент.
В отговор на това, автора грабнал писалката и добавил:

"През това време, пред къщата, двама работници ентусиазирано режеха дърва за огрев."

Главният редактор одобрил добавката, но забелязал, че в крайна сметка, от никъде в разказа не личи вярата в утрешния ден.

След тази сериозна забележка, автора взел писалката и след кратко замисляне, добавил последния заключителен акорд:

"Накрая, единия от работниците хвърли триона и уморено каза: - Èби му майката! И утре е ден!"

eof

 Back to my home / index page