Първоначално, не можах да го повярвам, но се оказа, че е така. Електронните стартери, които заменят допотопните стартери с биметални пластинки в неонови ампули са абсолютен кът (липсват) у нас и така е в повечето водещи страни на Европа. Оказва се, че те са масов продукт само в Австралия и Нова Зеландия и разбира се, като така, отдавна са хит в продукцията на славните производители на масова продукция - Китай и Тайван.От скоро (от февруари т.г), Philips най-после се престраши и вече предлага електронни варианти на техните прословути стартери S2 и S10 - съответно S2-E и S10-E. Oт известната фирма Conrad, също са се усетили и са си осигурили вноса от Китай на техния Elektronischer Schnellstarter fuer Leuchtstoffroeren 8-160W, RDQ-101, който вече го продават за EUR 3.25 (Bestell No.571431.
Споменавам горното защото, като че ли това е най-ниската цена на електронни стартери в Европа - около 6.50 лв. В Англия (Wickes) иска 4.89 англ. лири (около 11.40 лв), австралийския Fantastic Lighting иска 11 австр. долара, а Arnolicht в Германия - 4.50 EUR. Само в Alibaba.com са по 1.60 USD (около 2.50 лв), но за количества над 5 хиляди броя! Китай си е Китай!
Какво правеше (и продължава да прави) единствения познат у нас "конвенционален" стартер на луминисцентните (флуоресцентни) лампи?
Това е една гениална (за времето си) идея, която е представена добре на следващата илюстрация:
Лошото на тази идея се състои в това (и това е моята "критика"), че тя за много дълъг период от време е поставила техническата мисъл на Европа в състояние на хипнотичен сън, който явно още продължава. Защото Европа (а и достатъчно голяма част от света), още са в плен на на тази евтина, но вече остаряла и създаваща проблеми техника на glow-стартерите с неонови ампули, чиято себестойност, обаче е доведена до фантастично ниско значение - след като например цената на дребно у нас е около 0.50 лв за "марков" стартер на Philips (S2, S10) или OSRAM (St 111).
Според скромното ми мнение, най добрия стартер (от техническа, не експлоатационна гледна точка) е един обикновен ЦК-ключ, който се включва ръчно и след отброяване на: 21, 22, 23 (около 3 секунди, като при ръчните гранати) - се изключва, също така на ръка. Това за мене е перфектния стартер.
Едва сега, с появата на съвременните електронни компоненти, това човешко, наглед несложно действие, може да бъде възпроизведено по един вече задоволителен начин, максимално щадящ живота на флуоресцентните тръби.
"Инфарктният момент" за тях настъпва, когато към двата края на тръбата се подаде високоволтовия импулс (около 1300 V), който възниква в края на дросела (баластната индуктивност) през която става захранването на тръбата (лампата). Оптималният вариант е преди да се получи запалващия импулс, отоплителните жички да са нагряти, в продължение на 2 до 3 секунди!
Тогава, запалване се получава дори и при по-ниски стойности на напрежението на импулса (примерно от 400V нагоре) - но това вече силно зависи от околната температура в която се намира тръбата.
По долу съм избрал интересни илюстрации на устройството на една съвременна флуоресцентна лампа и проблемите около нейното "запалване".
Значи, трябва твърдо да се знае, че запалването трябва да става с едно забавяне от около 2 до 3 секунди и "от раз"(от един път) - без последващо "примигване" на тръбата.
Това именно го осигуряват напълно, съвременните електронни стартери, две от схемите на които ви представям по-долу. Изгодата и целесъобразноста да се премине на електронни стартери са неизброимо голями и много. При някои от случаите фирмите посочват високи стойности (които варират), но в повечето случаи са: до 80% по-дълъг живот на тръбите и над 100,000 включвания за стартерите.
Експериментирах схемата, като заместих тиристора TN22-1500H с такъв, който намерих в софийския CometElectronics - BT169D. Понеже Igt при BT169D e под 50 µA, трябваше да увелича стойността на резистора R1 от 14 на 240 kома. Това е компромисно решение, понеже напрежението VDRM при него е 400V и въпреки това, тръбата се пали от раз - безпроблемно. (При TN22-1500H, това напрежение е от 1200 до 1500V, което е още по-добре за запалването при ниски температури).
Възможен заменител е и тиристора MCR100-6 на Motorola с Igt=200 µA и VDRM=400V, или още по-добре - MCR100-8 с VDRM=600V.
Останалите компоненти имат следните стойности:
R2 = 6k5; R3 = 24k; R4 =6k5; D1 = 1N4001; D2-D5 = 1N4007 (4бр); D6 = P4KE220 (или 3х 68V-Zener); TN22 = BT169D (замяна); SCR = P 0109AA (в каталога на Conrad го предлагат за 1.17 EUR); C1 = 10 µF/16V; C2 = 100 µF/16V.
Изброените елементи се събират с лекота (елементарно) в кутията (конструкцията) на стар, обикновен стартер (glow starter).
Стойностите на елементите са нанесени на самата схема. Засега няма да се впускам в обяснения, но по своето действие и тази втора схема действува както трябва. Полевият транзистор тук е с VDSS min 800V. Тази схема също събрах в кутийката на стар (glow) стартер безпроблемно.
Ами, това беше накратко казано. Темата е голяма (и дискусионна) и ако се наложи ще се появя пак тука. Успех на "запалилите" се :).
Като приложение показвам няколко "фабрични" електронни стартера.
София, 15.11.2010 г.
Back to my projects page