• За форсирано (4-6 мин) ецване на платката може да се използува следният препарат (в тегловни части): 38%-на солна киселина с плътност 1,19 g/cm3 (20), 30%-ен водороден прекис (20) и вода (60). Ако водородният прекис (перхидрол) има концентрация 16-18%, тогава на 20 тегловни части киселина се взимат 40 части перхидрол и 40 части вода. Първо перхидролът се смесва с водата и след това се прибавя киселината. Печатните проводници на платката трябва да се защитят с киселинно устойчива боя, например нитроемайл НЦ-11.
• В чаша със студена вода се разтварят 4-6 таблетки водороден прекис и внимателно се добавят 15-25ml концентрирана сярна киселина. За нанасяна на рисунката на печатните проводници върху фолираният материал може да се използува лепило БФ-2. Времето за ецване в този разтвор е около 1 час.
• В 500ml гореща (около 80°С) вода се разтварят четири супени лъжици готварска сол и две лъжици счукан на прах син камък. Разтворът придобива тъмнозелен цвят. Веднага след приготвянето той е готов за употреба. С приготвеното количество могат да се свалят около 200 см2 фолио. Ако рисунката на проводниците е направена с топлоустойчива боя, например нитроемайл, температурата на разтвора може да е около 50°С. Тогава скоростта на разяждането се увеличава. Ако проводниците се нанасят с туш "Калмар", разтворът трябва да се охлади до стайна температура. Процесът на ецване трае около 8часа.
• 350g хромов анхидрид се разтварят в 1л. гореща вода (60-70°С) и след това към полученият разтвор се добавят 50g готварска сол. Преди ецването разтворът трябва да изстине. Ецването трае 20-60 мин. Ако към разтворът се добавят 50g сярна киселина, разяждането протича по-интензивно.
• В 200ml  вода се разтварят 150g железен трихлорид.

• Необходими са 9%-на солна киселина и ситни железни стружки. В 25 обемни части киселина се слагат 1 част железни стружки. Стружките се сипват в отворен съд с киселина и се оставят няколко дни. След спиране на реакцията разтворът придобива светлозелен цвят, а след 5-6 дни цветът му се променя в жълто-тъмнокафяв. Това показва, че водният разтвор на железния трихлорид е готов за употреба.
• За приготвяне на железен трихлорид може да се използува прахообразен железен миниум. Обемното съотношение между солната киселина и миниъма е 1:1,5-2. Съставките се смесват в стъклен съд като миниумът се сипва на малки порций. След спиране на химичната реакция на дъното се отлага утайка и разтворът на железния трихлорид е готов за употреба.

• За сваляне на окисната корица от фолиото и за обезмасляването му може да се използува ученическа гума за мастило.
• Отвори с малък диаметър в тънки платки могат да се пробиват с игла за шевна машина. Ушите и се отчупват и режещите и ръбове се заточват като на обикновенно свредло. С такова "свредло" се работи при високи обороти на бормашината.
• Ецването на печатни платки в домашни условия може да се извършва в полиетиленова торбичка. Платката се слага в торбичката и се залива с разтвор на железен трихлорид. За да не се пробие торбичката, острите ръбове на платката се заоблят. В процеса на ецването торбичката се разклаща, за да се разбърква разтворът. Ако ецването трябва да се извършва при висока температура, торбичката се слага в съд с гореща вода, като се държи за крайщата.
• Ецването на печатна платка с концентриран разтвор на азотна киселина отнема от 1 до 5мин, но изисква спазването на строги мерки за безопасност. След ецването платката се промива старателно с вода и сапун.
• За да се икономисва разтвор при ецването, целесъобразно е вторият слой фолио при двустранно фолиран материал да се сваля. За тази цел с нож се отделя ъгълчето на фолиото и след това с пинсети или клещи се сваля целият слой.
• Времето на ецване на платката зависи от интензивността на обмена на разтвора на повърхността на фолиото. За да се ускори процесът, съдът трябва да се разклаща периодично.
• При липса на подходящ съд за ецване може да се постъпи по следният начин. При изрязване на платката по периферията и се оставя пропуск от 6-8mm. След нанасяне на рисунката върху платката по крайщата и (от страната на фолиото) от пластилин се прави борт с височина 10-15mm. В така образуваният "съд" се налива разтвор от железен трихлорид. В този случай отворите за запояване на детайлите се пробиват след ецването.
• Многократно използуваната за ецване кювета може да се изчисти с електролит от оловни акумолатори. Тя се залива с разтвора, оставя се да престои няколко часа, след което се измива с течаща вода.

Калайдисването може да се извършва в алуминиев съд (платката трябва да легне на дъното му). В него се налива глицерин (на височина около 1см), който се нагрява до около 60°С. В глицерина се пускат парчета от сплавта на Розе и нагряването продължава до разтопяването и. Не трябва да се допуска прегряване над 100°С. Платката се декапира в 20%-ен разтвор на солна киселина, промива се с вода и се пуска в стопилката за 1-3сек. След като се извади платката се избърсва бързо с поролонова гъба, за да се отстрани излишната сплав. Остатъците от глицерин се измиват с топла вода. За да се намали опасността от отлепване на проводниците от платката , след калайдисването  тя се покрива със слой лепило БФ-2, като чисти се оставят само контактните площадки.