Интелектуално или физическо привличане е истинската любов

Никой не знае дали ще пламне от блясъка в едни големи очи или от огъня в изговора на простите думи. Често в любовта има както обясними, така и някои необясними моменти. Понякога ти се влюбваш, без да знаеш точно какво харесваш. Несъмнено физическото привличане има съществено значение като предпоставка за първите стъпки в интимната дружба. Но ние знаем как понякога тя избухва въпреки неговата липса. Има редица хора, хоито се влюбват в красотата на един безспорен ум и незабавно забравят как той “живее” в една грозна или невзрачна физика. Те усещат как силата на интелекта, топлината на сърцето и кипежа на фантазията одухотворяват неприятните черти на една физиономия и тя започва да им се струва почти хубава. Явно, различните хора харесват различни съотношения между видимото и неуловимото в обектите на своите сърдечни чувства. Явно, те се въодушевяват от различни съотношения между отделните духовни качества на човека. “На вкус и цвят приятел няма” – като че ли тази поговорка засяга най-вече любовта на човека. Едни харесват, обикват и възприемат най-сериозно лицето, което дразни, разсмива, учудва или отегчава други. И добре, че е така. Иначе щеше да се получи фатално преплитане на многото интимни интереси.

Наистина физическата красота има безспорни модели. Тя буди нашите единодушни възторзи въпреки различията в личните вкусове. Но тя не изчерпва любовта. Често тя ни омръзва и заприличва на изящните ни дрехи, щом не постига желаната хармония между себе си и духовния облик на своя притежател. По начало ние почти винаги възприемаме физическите особености на хората в съчетание с техните навици, обноски и прояви. И все пак безспорните духовни достойнства нямат сила да раждат любовта, ако липсва радостното безспокойство и неволното пристрастие в контактите на двете страни. Тя ще е нещо половинчато или нещо близко до обикновеното приятелство, ако те общуват, без да напускат деловите нрави на деня. Любовта би била само едно дълбоко увежение, ако се изчертва с интересите на ума, ако човека я “слуша, без да запява”, ако го няма магнетизма в цялото психофизическо и духовно привличане на двамата партнюори. Тя би била една обичайна дружба, ако е лишена от миговете на щастливата самозабрава. Тя ще е ощетена, ако е чужда за юношеското трепване при всяко откриване на нещо ново от света на обичаното лице. Тя би била едно добро познанство, ако ни услужва, без да ни радва, ако ни изоставя, без да ни ранява, ако ни нагрубява, без да ни засяга.

***Откъс от "Любовта" на Юлиан Вучков