Любовта във века на информацията

/Свободни размишления върху всекидневни наблюдения/

Някои хора оспорват щастливото бъдеще на любовта. Те се съмняват и в силата на нейното настояще. Те се питат дали тя задължава днешния човек. Или съществува само по инерция – като упорит и надживяван навик. Такива прозаични и лъжемодерни характери разглеждат съвременната любов като самовнушение, като игра срещу скуката, като заблуда, която ни владее сам о в минути на слабост  и нужда от помощ. Те не могат да съчетаят любовта с динамиката и стила на века. Според тях, тя била необходима някога и вчера. Тогава са я търсили, защото са нямали сегашните удоволствия и материални блага. Тогава хората са имали къде по-малко контакти с околната среда. Затова тяхната любов е била нещо  като защитна броня, като пристанише на самотата, като средство да смекчават “ударите на съдбата”. И не само това. Какви са били развлеченията от мрачното минало? Една привилегия на господстващата класа. Впрочем и тя е била ограничавана от възможностите на времето. Волно или неволно, тогава бедните хора са се събирали за да облекчат тежките си материални грижи. Сега ние разполагаме с несравнимо повече блага и не изпитваме нужда от утешителните “услуги на любовта”. Някога тя е заемала по-широко място в живота на човека и затова са били много малко поводите за душевни вълнения. Тогава са обиквали само един, защото е нямало къде да срещнат повече хора и да изберат не кой да е, а най-подходящия между всичи. Сега ние имаме много театри, още повече кина, десетки спортни прояви, телевизия, сто вида естрадни програми, ревюта, апетитни витрини, модни открития и какви ли не “играчки” за чувствата на човека. Сега буквално няма кога да скучаем. Нощта настъпва, без да сме вкусили поне половината от заплануваните удоволствия. Любовта ни дърпа в къши, днешното време ни тегли навън – из елегантние многобройни заведения, курорти, увеселителни зали, стадиони и площади, където се смесваме с друг тип хора – общителни, добре облечени, свободни в обноските, винаги бързи. Сега всички те са жадни да превземат живота за часове, за минути дори. С една дума, любовните усложнения нямат нишо общо с деловия нрав на човека от настоящето. Защото сега той не ходи, а тича. Времето не му стига и дългите романи го дразнят наравно с големите претенции на любовта. Защото тя е досадна с навика да ни владее изцяло, без остатък.

***Откъс от "Любовта" на Юлиан Вучков